„Чакайте групи и догодина!”

* Френски „къщи на колела” на Айдушкото сборище * Големи количества троянска сливова и нашенски сувенири отпътуваха за Франция * Ида и Клод: „Великолепни сте, благодарим ви!”

Едва ли атрактивната автоколона от шестнадесет френски каравани по троянските улици е останала незабелязана от нашите съграждани. Огромните машини преминаха във впечатляващ ред през града, започвайки своето тридневно пребиваване в нашия регион. Тридесет и двамата привърженици на караванния туризъм от Западна Франция представляваха пилотна група, реализираща проект за едномесечно екскурзионно пребиваване и преоткриване на България като туристическа дестинация. В Троян домакин на французите бе нашето сдружение „Съвет по туризъм”.

ТРУДНО Е ДА СЕ КАЖЕ дали проливните дъждове по време на престоя им бяха символ на това, че всичко мина по вода, или просто прикриваха поизмокрените от напрежението гърбове на организаторите. Още в предварителния замисъл на програмата с нашите партньори беше уточнено, че в района не разполагаме с къмпинг и организаторите заложиха на импровизирания бивак, който вече доста пъти спасява и други общински мероприятия: Даниел Сираков предостави място за бивакуване, осигури охраната и анимацията на туристите на Айдушкото сборище.

НАСТРОЕНИТЕ ЗА ПРЕЖИВЯВАНИЯ ГОСТИ използваха малкото безоблачно време за разходка по стария Римски път „Виа Траяна”, играха петанка, хапваха и пийваха на поляната около луксозните си возила. Не мина и без намесата на екипа на Бърза помощ, който реагира бързо и своевременно на повикването. Малшанс за нашите гости бе, че поради проливния дъжд не успяха да се насладят на величествените гледки към Балкана и Козя стена, да бъдат публика и участници в подготвеното специално за тях фолкшоу на открито, да посрещнат юлския изгрев на поляните на Айдушкото сборище.

НО МЕХАНА „КАЙЗЕР” В ОРЕШАК беше нашата алтернатива при лошо време. Французите, известни като лидери в световната кулинария, бяха изненадани и впечатлени от нашите ястия, в поднасянето на които домакините надминаха себе си. Дългогодишните ми партньори при посрещането на френски групи този път изненадаха и мен със своя професионализъм. Майсторите от „Хлебопроизводство и сладкарство” (Троян) бяха приготвили вкусен и атрактивно украсен хляб – символът на нашето гостоприемство. Гостите разучаваха на български с помощта на Вальо Манджуков и Веско Младенов популярни наши песни и до късно се забавляваха заедно с формация от бившия танцов състав „Здравец”. И макар че на връщане едва промъкващите се между облаците звезди не озаряваха поляната според „планираната” планинска романтика, петминутната заря в чест на гостите ги изненада приятно и постигна своя ефект.

СУТРИНТА, МАКАР И В МНОГО СТУДЕНО И ДЪЖДОВИТО ВРЕМЕ, транспортните фирми „Нешев” и „Цанко Мичев” се погрижиха туристите да пътуват комфортно отново до Орешак. Невероятната Бисерка Йовчевска – нашата екскурзоводка, направи изключителна едночасова екскурзоводска беседа в Троянския манастир. Най-интересното за френските ни гости започна от вратата на Националното изложение на народните художествени занаяти и изкуства. Големият казан за демонстрация на варене на ракия, майсторката ракиджийка в национална носия и директорът на изложението Иван Чакъров очакваха групата на входа. Изненадващо голям интерес туристите проявиха към новите експозиции в изложбените зали, новаторството в интерпретирането и голяма атрактивност на туристическия продукт. Една туристка отнесе за Франция източената от нея керамична ваза. Емоциите и настроението достигнаха своята кулминация по време на дегустацията на четири вида сливова ракия с подходящи местни мезета и задължителната пиперосана орешашка сланинка. Всички получиха пирографиран сувенир, украсен с роза и надпис „Троян” – комплимент от директора на изложбата и неговия екип. Това, че са впечатлени от всичко, което видяха, се разбра, когато посетиха базара. Всички туристи направиха добри и качествени покупки, поради което се наложи няколко пъти да ги съпроводим до нашите банки.

ДОБРАТА РЕКЛАМА, която се направи вечерта в механата, и дегустацията на сливовата в Националното изложение в Орешак се отразиха на количествата сливова ракия и сувенири, отпътували за Франция. Обновената експозиция на музея в Троян също задържа дълго вниманието и любопитсвото на гостите. Непрестанният дъжд, който подложи на изпитание нашите реакции и възможности до самото отпътуване на групата, устрои „кално забавление” и весели шеги на гостите при изкарването на караваните от поляната. Под притеснените ни погледи тези възрастни мъже се забавляваха, бутайки караваните, окаляни и мокри до уши. Оказа се, че там, където живеят, няма кал!? Със сигурност никой няма да се изненада, че след тяхното отпътуване на поляната останаха само калните следи от караваните и нито един друг знак за тяхното присъствие там.

ГОЛЯМОТО НАПРЕЖЕНИЕ ОТ ПОЕТИЯ РИСК за този пилотен проект се разтопи от топлите думи, които получихме от цялата група и техните водачи Ида и Клод: „Великолепни сте, благодарим ви! Направихме много снимки за спомен. Чакайте групи и догодина!”


Вместо послепис

Разказвам всичко това не защото е толкова важно какво са видели, хапнали и пийнали нашите гости, а защото, ако направим равносметка колко хора и фирми ангажирахме, неминуемо изникват въпроси: Защо да нямаме повече такива гости? Защо да не ги посрещаме винаги професионално, атрактивно, с качествени храни и напитки? Сега, когато отнеха промишлеността на града и хляба на много хора, защо не насочим усилия към друг начин за съживяване на Троян? Хората, приели за свой бизнес туризма, могат да разкрият повече работни места, да ангажират повече хора. Нужни са повече инициатива, атрактивност и най-вече - професионализъм и партньорство. Привличането на туристи става с голямо и разнообразно предлагане на допълнителни услуги, анимации и атракции, разработени на базата на туристическия ресурс от природни и културно-исторически дадености В противен случай 3500-те легла в региона ще останат посещаеми само в почивните дни на летния сезон и големите празници. Трябва да направим така, че ако се намери някой нов Иван Хаджийски, да може да напише, че троянци са оцелели въпреки нескончаемия преход и реформи, въпреки световната криза! Изказвам още веднъж своята благодарност на всички, които бяха до мен по време на организацията и реализирането на проекта.

Стела Карамфилска
председател на сдружение „Съвет по туризъм”, Троян

12 коментара:

Пол..... каза...

Поздравления г-жо Карамфилска.Едно голямо браво и на всички които са взели участие!

Анонимен каза...

браво,всяка реклама за града е необходима!не се знае от кой храст ще изскочи:)

Анонимен каза...

В случая по интересното е друго - Стела Карамфилска задава доста въпроси. Кой ще им отговори обаче? И кога? И кой носи отговорност, че нещата, за които пита или загатва Карамфилска, не са факт?
Стела Карамфилска, както и Даниел Сираков, имат ред идеи и за промяна в сценария на Празника на троянската слива и сливовица. Защо няма кой да ги чуе или ако ги чува, да ги послуша и да вземе присърце проектите им.
Ако загърбим патриотарството и възторга от горните редове на Ст. К., трябва да признаем, че туристическият бизнес в Троянско и Априлци е на светлинни години назад като предлагани услуги, спрямо курорти като Боровец, Пампорово или Банско. Чифлика и Шипково ги застроихме като черноморските ни курорти, хотел до хотел, високи цени и... нищо друго. На района му трябва събитие, което да няма как да бъде подминавано от централните медии, такова, каквото е примерно джазфестът в Банско. Празникът на сливата отдавна е банализиран дотолкова, че вече се е втръснал дори на троянци. Не случайно и вестниците вече го подминават в последните две-три години! Така че с възторга дотук, дошли 32 французи и чудо голямо, вече сме голямата работа! Нищо подобно! Това в едно Търново или Габрово е всекидневие. Троян и Априлци са много далече от истината!
Матей Миткалото

Анонимен каза...

БРАВО - малко позитивизъм в ежедневието ни не е излишен , така се прави , така трябва да бъде , днес 30 утре 50 , догодина 300

Пол..... каза...

До Матей Миткалото-много си прав приятел,точно тези неща ми се въртяха в глават когато писах поздрава.Но понеже и друг път съм коментирала това,сега реших да остана само с поздрава,като признание за труда им.А критиките/както казва един мой любим:))-когато му дойде времето...А то ще дойде и то скоро.Поздрави:)))

Анонимен каза...

До Матей Миткалото -къде са тези западни кемперисти дето се прескачат в Габрово и Търново?Този туризъм прохожда у нас и тези "32 французи" са хубав пробив, да не го омаловажаваме и дай боже да потръгне в тази посока.За празника на Сливата си абсолютно прав,същото е и с Празника на билките -банализирани,провинциални и втръснали и на троянци но не за друго а защото няма бюджет,няма екип който да работи целогодишно и най-важното няма сериозен ангажимент на Общината и спонсори.

Анонимен каза...

Веселба.......... Позитивен човек съм, но така и не виждам, освен, че Г-н Сираков ще вземе някой лев и Г-жа Карамфилска ще пооправдае целогодишната си заплата, какво печели града? КОЛКО КАРАВАНИ, ЗА КАКЪВ ПРЕСТОЙ ТРЯБВА ДА ИМА, ЗА ДА Е ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗНО? А, че е полезно за някои, спор няма...........

Пол..... каза...

Ето още един,който уж е позитивен човек,а гледа в паничката на другия.За каквото са се трудили за това ще вземат пари.А колко е полезна тази визита за града ни ще се види до година-за в бъдеще ще е добре,нали се целим да сме голям тур.център?А ти не злобей,ако не си си допълнил заплатката по-долу ще ти сложа една ШЪТОКУА да се учиш.Чети и мисли позитивно....
"Сега ще стане дума за откровени лъжи… които хората приемат за азбучни истини. И така се самолишават от много по-добър живот, отколкото всъщност водят…
Ако живеете в пещера, в подножието на някой планински връх и се храните с горски плодове и слънце -- тогава сте един от малцината щастливци, за които тази шътокуа ще е напълно излишна.
Но за останалите ще има много изненади. Защото смятам да ви провокирам, да ви настъпя там, където най-много ще ви заболи, да ви накарам да намразите мен и дори себе си… за да може в крайна сметка да се погледнете в огледалото и да видите истинското си лице. И да разберете някои истини за себе си. И за живота…
Да започнем с най-опашатата лъжа.
ПАРИТЕ НЕ СА ВАЖНИ.
Наистина не са. Ако сме в каменната ера. Или ако сте въпросния отшелник в планината…
За всички останали -- парите не само са важни, но са много важни. Жизнено важни, тъй като съвременния живот е почти немислим без пари, под една или друга форма.
За да се храните ви трябват пари. За да имате дреха на гърба си и покрив над главата си -- също ви трябват пари. (Дори и ако живеете на гърба на държавата -- в някой затвор, примерно -- пак трябва първо да сте откраднали пари, за да ви бутнат зад решетките).
А сега си представете, че си имате ново гадже. Да я наречем Мария -- все пак всяка втора жена на света би се идентифицирала с нея по този начин.
И сега си представете, че вашата Мария постоянно ви слуша как разправяте наляво и надясно едно и също: “Мария не е нищо особено! Мария не е толкова важна за мен! Мария не ме вълнува изобщо!”. И така нататък.
Сещате ли се колко дълго въпросната Мария ще ви бъде спътница в живота? Повече от кратко…
И ако се оплаквате от липсата на пари -- сега е момента да се запитате дали те са важни за вас или напротив!

Пол..... каза...

Не, парите не са най-важното нещо на света! В никакъв случай не твърдя това.
Но липсата на пари може да ви лиши от наистина важните неща в живота. А именно:
Здраве. Ако не знаете, че здравето струва пари, сигурно не сте и чували какво е Здравна каса.
Любов. Тя, по принцип, е безплатна. Но поддръжката й никак не е евтина…
Време. То е безценно. Но ако имате пари, можете да го отдадете на любимите си хора или занимания. Вместо да се въртите -- като хамстер -- омагьосаната въртележка.
Удоволствие. Без него живота просто не си заслужава! Безплатно е да се полюбуваш на лазурното море, чайките и прочее. Но има разлика дали го гледаш от борда на тримачтова яхта (балкона на петзвезден хотел също става) или от водно колело за 20 лв на час…
Втора, опашата лъжа:
АЗ СЪМ БЕДЕН, НО ЧЕСТЕН
Бедните са по-скоро глупави. Или поне с много ниска финансова интелигентност. Но това е поправимо… (Най-малкото, можете да четете моя блог всеки ден, нали?!)
Тази лъжа е най-честото оправдание за хората, които са просто мързеливи. Или им липсва талант, амбиция и качества.
Да бъдеш богат не означава непременно да си мошеник и престъпник. Дори и в България!
И ако не вярвате в това -- не се чудете защо броите с нетърпение дните до следващата заплата!
Трета, мустаката лъжа:
НУЖНИ СА МИ ПАРИ, ЗА ДА НАПРАВЯ ПАРИ
Исторически, може би е имало време, в което тази опашата лъжа да е била поне полу-истина. Но днес времената са съвсем други.
Никога не е било по-лесно да направиш състояние само с това, което ти е между ушите! Независимо къде си роден, на каква възраст си, какъв е цвета на кожата ти, пола ти, образованието, произхода…
Наоколо е пълно с успели и преуспели хора -- започнали от нулата (някои и доста под нея). Само с една мечта…
… и много вяра и упоритост.
И понеже имахте търпението да бъдете с мен почти до самия край на днешната ми шътокуа -- ще ви издам и една голяма тайна:
БОГАТСТВОТО Е ИЗБОР!
Богатството е състояние на ума. И на духа. Един от моите ментори, Робърт Кийосаки, неотдавна каза:
“Парите не са нещо, което имате в ръцете си -- парите са нещо, което имате в главите си!”.
Ако главата ви е куха -- в кесията ви също няма да дрънчи!
Съжалявам, ако някой се е почувствал засегнат. За да се излекува човек от бедността -- първо трябва да му се сложи правилната диагноза!
Ако вярвате в поне една от тези три опашати лъжи -- вярвам, че вече знаете причината за незавидното си финансово състояние.
Не се отчайвайте! Никога не е късно човек да си промени мисленето! А от там идва и промяната на действията… и на стандарта на живот…
Един, доста по-мъдър от мен, философ, беше казал, че:
“Най-доброто, което можем да сторим за бедните е… да не бъдем едни от тях!”.
Звучи ли ви цинично? Значи има още много за лекуване…
Доктор Криза иде -- с голямата инжекция!
А някои вече са имунизирани…
Изборът е само твой!"

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...

Спомням си местната телевизия преди години излъчи един детски лагер на Айдушко сборище организиран от Даниел Сираков РЕПОРТАЖА ЗАПОЧВАШЕ С ЕДНА ПЕСЕН ИЗПЪЛНЕНА НЕ ОТ НЯКОЙ ДРУГ А ОТ САМИТЕ ДЕЦА на възраст от 12-15 години
"когато порасна ще си купя коне
и ферма високо в балкана
с куче жена и пушка в ръце
планинец свободен ще стана"

Пари,мечти ,цели и може би характер да бъдеш човек

Ст. Борджуков каза...

Пишете на БЪЛГАРСКИ!?...
По конституция в България се пише на български с КИРИЛСКИ букви. Т21 е БЪЛГАРСКА страница в интернет!
Пишете на БЪЛГАРСКИ!

Колко пъти да повтаряме, че не се интересуваме от мнения на НЕбългари...

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |