Лично мнение: Орешашкият „панаир” – големият (ни) срам

* Ако някой ми обясни каква е разликата между Орешашкия „панаир” и четвъртъчния Троянски битак, ще го черпя бутилка марково ирландско уиски

ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА (Успение Богородично, 15 август) в Орешак е голям празник, много голям, празник, смея да твърдя, с общобългарско значение – защото е празник на третия по големина и значимост православен храм в България, на разположения (не случайно) точно тук, в Орешак, в това чудно красиво и благословено от Бога място Троянски манастир „Успение Богородично”. Светият ден на Божията Майка събира в Орешак поклонници от цяла България, тази година рекордно много. А пищната ритуалност, службата, започваща от предния ден, литийното шествие с чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица” от манастирските двери до параклиса, хилядите гости от близо и далеч – правят празника някак по-особен, по-специален и важен, по-чист, по-свят, тържество на духа. Но за да си личи, че сме си тук, днес и сме си ние наред с този празник си имаме и друг – тържество на биташката естетика и простотия, съпътстващия Орешашки битак, кой знае защо наричан от някои „панаир”.

ЗА Т.НАР. ОРЕШАШКИ „ПАНАИР” НЕ МИ СЕ ГОВОРИ, от отврат; а ако някой ми обясни каква е разликата между него и четвъртъчния троянски битак, ще го черпя бутилка марково ирландско уиски (на снимката вляво – Орешашкият „панаир”, събота, 15 август 2009 г.; на снимката долу – Троянският битак, четвъртък, 13 август 2009 г.). На тези, които ще ми опонират, че така е било открай време, ще им кажа, че съвсем не са прави.

НЯКОГА, В ОНЕЗИ ПО ИСТИНСКИ И ЗДРАВИ български времена, Орешашкият панаир е бил тясно свързан с християнската ритуалност и светостта на големия манастирски ден (Голяма Богородица) – започвал е с тържествен водосвет и на него са се продавали само майсторски (бутикови по днешната терминология) занаятчийски стоки, имало е и доста качествени забавления, например уникалната атракция на моториста в кацата и др. Нещо съвършено различно като идея и реализация от днешното жалко подобие – с китайската кинкалерия, чалга до дупка, съмнителни бирарии (чували сте крилатото „топла бира в мръсна чаша”, нали?) и още по-съмнителните детски забавачки (а пропо – дали някой проверява изправността и безопасността на тези люшкалки, виенски колела, влакчета и т.н., произведени сигурно в средата на миналия век, както и дали отговарят на стандартите; а че са всички те бяха отчайващо демодирани и нелепо грозни, никой не може да оспори).

ВЪЗМОЖНА ЛИ Е ПРОМЯНА? Възможна е и лесно можем да го докажем – да погледнем само на някакви си 35 км оттук, на Цветница в съседния ни Ловеч; „биташкият” някога изглед на традиционния ловешки празник от няколко години е коренно променен – стилен, умен, в синхрон с традиционната християнска празничност, антибиташки устроен, модерен, даващ самочувствие.

Генадий Маринов

Начало

Tweet